Всичко за данък печалба (корпоративен данък) в България

В основата на българската данъчна система стоят няколко вида данък и един от тях е данъкът върху печалбата, познат още като корпоративен данък. 

Той влияе пряко върху финансовия резултат и данъчните задължения на компаниите, включително на бизнес планирането и стратегическите решения, които са част от ежедневието на всяко предприятие.

Тази статия ти помага да разбереш повече за данъчната печалба, като ще се спре върху принципите, формиращи корпоративното облагане в страната, обхвата на данъка, начините за изчисляването му и условията при спазване и неспазване на закона за плащането му.

Принципи и правила за данъка на печалбата в България

Данъкът върху печалбата в България се определя от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), който задава основните правила и принципи за облагане печалбата на юридически лица.

Най-важните принципи и правила за корпоративния данък, които е редно да знаеш, са:

• Законовата основа: Служи за определяне на данъчно задължените лица.

• Обект на облагане: Финансовите резултати от всякаква стопанска дейност – приходи от продажби, услуги, лихви, дивиденти, доходи от отдаване под наем и др.

• Данъчна основа: Определя се от чл. 19 на ЗКПО, като се вземат предвид разрешените за данъчни цели разходи и амортизационни отчисления.

• Данъчна ставка: Определяна от чл. 20 на ЗКПО – към момента в размер от 10%. Прилага се върху нетната печалба на предприятието.

• Авансови вноски: Задължителни при нетни приходи от продажби в края на годината над 300 000 лв. Новоучредените дружества не правят авансови вноски за годината на своето учредяване и следващата, с изключение на новоучредени предприятия в резултат на преобразуване по Търговския закон.

• Годишна данъчна декларация: Всяко данъчно задължено лице трябва да подава ГДД за своите доходи и разходи.

• Данъчни облекчения и стимули: Специфични видове дейност и инвестиции получават преференциални условия при облагане на данък поради своето икономическо естество.

• Изключения и освобождавания от данък. ЗКПО предвижда редица обстоятелства, при които с корпоративен данък се облагат частично или не се облагат изобщо предприятия, извършващи определени видове дейности в рамките на специфични проекти.
  

Също така, трябва да знаеш, че липсата на деклариране и неправилното деклариране на доходите и разходите води до проверки от данъчните органи и санкции при установяване на несъответствие с реалните резултати от дейността на предприятието.

Ето защо е препоръчително да разчиташ на експертни счетоводни услуги, които да се грижат за спазване на всички срокове, изисквания и регулации. 

Дефиниция и обхват на данък печалба

Данък върху печалбата е корпоративният данък, който се използва за облагане на нетната печалба на търговските дружества. Той се изчислява, като се вземе стойността на печалбата, генерирана от стопанската дейност на фирмата за данъчната година.

Печалба в търговията е разликата между приходите и разходите на едно предприятие след провеждане на стопанска дейност в рамките на даден период.

Това е абсолютен показател, което значи, че той показва количествено успеха на предприятието от извършената дейност през изминалата или текущата година. В счетоводния баланс печалбата или загубата е т.нар. финансов резултат, който следва да се впише в раздела на собствения капитал.

Нетна печалба е сумата пари, която остава за компанията след изваждане на всичките разходи. Когато предприятието е на печалба в края на годината, нетната сума подлежи на облагане с корпоративен данък.

За определяне на обхвата на данъка се проверяват нужните разпоредби в Закона за корпоративното подоходно облагане.

Според него, категорията на данъчно задължено лице за корпоративен данък се състои от:

• Юридически лица в България, които са търговски дружества.

• Местни юридически лица, които не са търговци, за печалбата им от сделки по чл. 1 (вкл. продажба на стоки от собствено производство) от Търговския закон, както и за отдаване под наем на имущество от движим или недвижим характер.

• Неперсонифицирани дружества и осигурителни каси на територията на страната, създадени по основание чл. 8 от Кодекса за социално осигуряване

• Чуждестранните юридически лица и неперсонифицирани дружества, осъществяващи стопанска дейност в страната от място на стопанска дейност.

От ЗКПО, § 1, т. 2 във връзка с § 1, т. 5 от ДР на ДОПК се разбира, че място на стопанска дейност е определено място, посредством което се извършва цялостно или частично стопанска дейност. Такива могат да са място на управление, магазин, склад за търговия, търговско представителство, клон, кантора, ателие, офис, завод, работилница и др.

Данъчни ставки и начини за определяне на данъчната основа

Текущата данъчна ставка според чл. 20 на ЗКПО е 10%. Данъчната основа според чл. 19 от ЗКПО е данъчната печалба, а такава според чл. 18, ал. 2 от ЗКПО е положителният данъчен финансов резултат – когато предприятието не е на загуба и има нетна печалба.

Размерът на данъка става ясен, както е описано в чл. 6 от ЗКПО, като данъчната основа се умножи по данъчната ставка.

За да се определи данъчната основа, трябва да се разгледат гл. 24, чл. 197-199 на ЗКПО, гласящи, че:

• Брутният размер на разпределените дивиденти се зачита като данъчна основа, когато се определя данъка, удържан за доходите от дивиденти.

• При определяне данъка при доходи от ликвидационни дялове се взима разликата между пазарната цена и документално доказаната цена на придобиване.

• За изчисляване данъка на чуждестранни лица се взима брутният размер на доходите им. Изключения се правят за случаите по ал. 3 и 4.

Данъчните ставки се разглеждат подробно в гл. 25. От 2015 г. данъкът върху доходите се облага със ставка от 10%, вместо с 5%.

Изключения и освобождаване от данък печалба

Изключения в облагането с данък печалба могат да се направят от споменатия досега корпоративен закон, както и от Закона за висшето образование (ЗВО).

Законът за корпоративното подоходно облагане предвижда няколко случая, в които предприятията не подлежат на облагане с данък печалба, разгледани в глава 22, раздел II.

Нека видим кои са те:

• Колективни инвестиционни схеми и фондове (чл. 174): Стига да са допуснати за публично предлагане в България, такива схеми и фондове не плащат данък върху печалбата.

• Дружества със специална инвестиционна цел (чл. 175): Закона за дружествата със специална инвестиционна цел определя какви са дружествата със специална цел. Дружествата за секюритизация са другият тип, който е освободен от облагане.

• Българският Червен кръст (чл. 176): БЧК е считан за организация със специален статут и значимо обществено предназначение, поради което не подлежи на облагане с данък върху печалбата.

• Организатори на хазартни игри (чл. 176а): За някои от тях е дължим друг вид такса по чл. 30, ал. 3 от Закона за хазарта, поради което не биват облагани, но останалите, които не спадат в тази група, корпоративният данък е задължителен.

ЗВО на свой ред има едно постановление по въпроса – чл. 96а – и то гласи, че висшите училища, Българската академия на науките, Селскостопанската академия и други подлежат на освобождаване от облагане с корпоративен данък.

Данъчни задължения и регистрация

Всички данъчно задължени лица следва да спазват изискванията за деклариране и регистрация на своите печалби, преди да изплатят нужния данък, с който те се облагат.

Основно данъчно задължение на изпълняващите стопанска дейност юридически лица от място на активност в България е да имат регистрация на фирма към Търговския регистър. Тя се използва, когато се изисква осчетоводяване или плащане на данъци.

Предприятията, регистрирани по ДДС, разполагат и с уникален идентификационен номер, който да използват за всички данъчни цели. Отчитането на данъчните задължения следва да се изпълва в сроковете, уречени от Националната агенция за приходите по регистрация или където подлежат на регистрация данъчно задължените лица.

Ролята на данъчните задължения може да се проследи в чл. 46 от ЗКПО. Счетоводният финансов резултат се увеличава със сумата на задълженията на предприятието, щом данъчният финансов резултат бъде установен.

Увеличаването се случва в годината, в която настъпи някое от следните обстоятелства:

• Изтекат 3 и 5-годишните задължения с такъв срок на изискуемост.

• Производството е прекратено поради несъстоятелност (неспособност) и има утвърден оздравителен план, който не предвиждва пълното удовлетворение на кредиторите, към които предприятието има задължения.

• Съдебно решение е в сила и премахва част от или изцяло задължението.

• Кредиторът е опростил вземането на задължението или се е отказал от него.

• Преди изтичане на 3 и 5-годишни задължения те са погасени по силата на закон.

• Данъчно задълженото лице е подало молба за заличаване на задълженията.

Ако задължението е погасено или са отчетени счетоводни приходи в резултат на отписване на задължението в същата година като някое от горните обстоятелства, тогава не се прилага увеличение на счетоводния финансов резултат.

Срокове за деклариране и плащане на данъка

Корпоративният данък се изплаща на авансови вноски. Това ще рече, че не се чака до натрупване на данъка, а се прави прогноза на данъчната печалба за текущата година.

Месечни вноски извършват данъчно задължените лица с нетни приходи от продажби за годината преди предходната, които надвишават 3 000 000 лв. 

Тримесечни вноски са за всички останали и по-точно лицата с нетни приходи от продажби между 300 00,01 лв и 3 000 000 лв включително.

Ако доходите на компанията ти са до 300 000 лв или си новоучредено данъчно задължено лице, без това да е в резултат на преобразуване по Търговския закон, и не е миналата годината след годината на учредяване, тогава не следва да правиш авансови вноски.

Стандартните срокове за деклариране и плащане на данъка, определени от ЗКПО, са както следва:

• От 1 март до 15 април: При деклариране съгласно чл. 87а на вида и размера на авансовите вноски за текущата година.

• До 15 ноември: За промени на авансовите вноски (увеличение и намаление) се попълва декларация съгласно чл. 88, като е възможно промените да се ползват едва след подаването на декларацията.

• От 1 март до 30 юни на следващата година: Съгласно чл. 92, ал. 2 и 3 Годишната данъчна декларация за текущата година се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите (НАП) заедно с годишния отчет за дейността. Лицата без осъществена дейност за периода няма нужда да подават тези документи.

• До 30 юни на следващата година: В случая внасянето на корпоративния данък е за текущата година и става след приспадане на внесените авансови вноски.
  

За внасяне на авансови вноски сроковете са следните:

• Месечни авансови вноски: В срок до 15 април се внасят за първите 3 месеца, след което от април до ноември – до 15-о число на текущия месец, а за декември – до 1-о число.

• Тримесечни авансови вноски. За първите 6 месеца се внася до 15-о число, за трето тримесечие – до 1 декември, а за четвърто тримесечие не се прави авансова вноска.

Начините за плащане са няколко:

• Дебитна или кредитна карта: Онлайн с електронна услуга или в офис на НАП, както и през ePay.bg.

• Банков превод: Пращат се по избрана от теб банкова сметка на НАП, следвайки съответния образец за нареждане на плащане.

• Пощенски запис: С услугите на който и да е клон на Български пощи в страната.

За да е в срок плащането, то трябва да е наредено в последния ден от крайния срок. Когато е безкасово плащане, сумата трябва да е постъпила по сметката на НАП не по-късно от следващия работен ден.

Приходи и разходи, включени в данъчната основа

По смисъла на чл. 19 от ЗКПО данъчната основа е данъчната печалба. Това е показател, че предприятието не е на загуба.

Когато предприятието е на загуба, тогава данъчният финансов резултат е отрицателен и се нарича данъчна загуба. Това обаче не е част от данъчната основа, затова няма да бъде засегнато в тази секция.

Приходите и разходите, които биват включени в данъчната основа, са:

• Всички приходи от стопанската дейност на предприятието, каквито са продажби на стоки и услуги, лихви, дивиденти, доходи от отдаване под наем и др.

• Разходите, които се признават за данъчни цели, каквито са оперативни разходи, амортизации, лихви по заеми и други, свързани със стопанската дейност.

При изпълнение на определени условия, законът предвижда специални правила за включване или изключване на дадени приходи и разходи от данъчната основа.

Извънредни разходи и амортизация

По ДР § 1, ал. 17 от ЗКПО извънредни разходи се считат като част от неразпределяеми разходи. Такива разходи по чл. 30 се признават единствено за юридически лица с нестопанска цел.

Тогава се признава частта от неразпределяемите разходи, изчислена като общите неразпределяеми разходи се умножат по съотношението между облагаемите приходи с корпоративен данък и приходите на юридическото лице с нестопанска цел.

Съгласно чл. 52 от ЗКПО, данъчно задължените лица, формиращи данъчен финансов резултат, трябва да изготвят и водят данъчен амортизационен план. В него се отразяват всички активи, които са данъчни амортизируеми.

Стойността на данъчните амортизируеми активи взема историческата цена на актива и я намалява спрямо начислените провизии и дарения. Подробностите около тази стойност са описани в чл. 53.

Има няколко категории данъчни амортизируеми активи, според което се различава и процентът на годишната данъчна амортизационна норма:

• Категория I (4%). Масивни сгради, имоти, съоражения, предавателни устройства, съобщителни линии, преносители на електроенергия.

• Категория II (30%). Машини, апаратура, производствено оборудване.

• Категория III (10%). Транспортни средства (без автомобили), както и покритието на пътищата и на самолетните писти.

• Категория IV (50%). Компютри, компютърна периферия, софтуер, софтуерен лиценз, мобилни телефони.

• Категория V (25%). Автомобили.

• Категория VI (100%). Данъчни дълготрайни материални и нематериални активи с ограничен срок на ползване съгласно договор или закон.

• Категория VII (15%). Всички останали.

Този план се превръща във вид данъчен регистър, чрез който могат да се проследят съответните активи и да се определи с какъв данък да бъдат обложени.

Данъчни облекчения, стимули и преференции за бизнеса

Раздел III от ЗКПО се спира върху темата за общи данъчни облекчения, като посочва условията, при които такива са приложими.

Намаляването на дължимия корпоративен данък се изразява в предоставянето на данъчни облекчения за:

• Социални и здравноосигурителни фондове;
• Стипендии за ученици и студенти;
• Наемане на безработни или хора с увреждания;
• Държавни и минимални помощи за дейност в общини с безработица, по-висока от средната за страната.

По смисъла на чл. 177, ал. 1 облекченията са намаляване на счетоводния финансов резултат чрез данъчно стимулиране, когато данъчно задълженото лице е наело друго лице да работи за него за период не по-кратък от 12 последователни месеца и към момента то е:

• Безработно по регистрация за повече от година;
• Безработно по регистрация и е над 50 години;
• Безработно с намалена работоспособност.

Когато става дума за предоставяне на стипендии данъчно стимулиране, това се отнася до ученическите и студентските стипендии в Европейския съюз или в страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Стига получателят на такава стипендия да я получава 12-24 месеца, тогава е възможно данъчно стимулиране при условията, описани в чл. 177а.

Съгласно чл. 195, ал. 1 чуждестранните юридически лица, установени в юрисдикции с преференциален данъчен режим, подлежат на облагане на данък при източника, който е окончателен (10%). 

Такива юрисдикции са териториите и страните, които не са част от Европейския съюз, и не обменят информация с Република България на основание Директива 2011/16/ЕС.

Санкции и последици при неправилно деклариране и плащане

Съгласно чл. 9 от ЗКПО, невнасянето на дължим корпоративен данък в срок, към който се причисляват и авансовите вноски, следва да се начислят лихви съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.

Когато погледнем чл. 261, се изяснява, че подаването извън срок, непосочването или неправилното посочване на данни или обстоятелства, влияещи на данъчното решение, водят до наказание с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв. При повторно нарушение сумата, която трябва да се плати, се удвоява на 1000-6000 лв.

След това, чл. 262 засяга неподаването на приложение към годишната данъчна декларация или вписването на грешни данни или обстоятелства в него. Тогава имуществената санкция е от 100 до 1000 лв и повторното санкциониране е в размер на 200-2000 лв.

По сила на чл. 262б лицето се наказва с имуществена санкция в размер 3000-5000 лв и при повторно нарушение – 6000-10 000 лв. Условието е свързано с неспазване на задълженията по чл. 155г, ал. 9.

Следващото наказание е свързано със скрито разпределение на печалба. То е по чл. 267 и имуществената санкция тогава е 20% от начисления разход, който е бил определен като скрито разпределение на печалба. Ако това обстоятелство е посочено в данъчната декларация, няма санкция.

По чл. 276 имуществената санкция е в размер 500-2000 лв и при повторно нарушение – 1500-5000 лв. Тя засяга чл. 92, ал. 3, отнасящ се към подаване на годишен отчет за дейността. Ако данъчно задълженото лице не подаде отчета, е в нарушение.

И най-накрая – чл. 278. Съгласно него актовете за установяване на нарушения се съставят от органите на НАП, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на НАП или от упълномощено от него длъжностно лице.

Всички дейности, свързани с установяването на нарушенията и издаване, обжалване и изпълнение на наказанията, се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Ресурси и информация за Данък печалба в България

Ако желаеш да се информираш относно данък върху печалбата в Република България, тогава можеш да използваш следните ресурси:

• Официалния документ, представящ Закона за корпоративното подоходно облагане.

• Разяснения на Министерството на финансите относно корпоративния данък.

• Разяснения на Националната агенция за приходите относно корпоративния данък.

Съществуват и други подобни източници, но тези са най-важните и основните. При нужда от консултация винаги е в твоя полза да се обърнеш към квалифицирано лице и да обсъдиш подробностите, които засягат твоят бизнес.

Източници

• Корпоративен данък
• Корпоративен данък (Министерство на финансите)
• Закон за корпоративно подоходно облагане
• Търговски закон
• Кодекс за социално осигуряване
• Закон за висшето образование