Всичко важно за Закона за е-търговия през 2024 година

Магазините за електронна търговия имат незаменима роля в световната икономика. Ето защо с времето се налагат все повече форми на регулация, които да поддържат в строй всички видове онлайн предприятия. 

В България също е редно да се следват определени закони, уредени от Комисията за защита на потребителите, като един от тях е т.нар. Закон за електронната търговия (ЗЕТ).

Ще разкажем за важните аспекти на ЗЕТ, за основните му положения, както и как той се отнася към актуалните теми като защита на потребителите, обработка на лични данни и други регулативни актове в Европейския съюз, считани от значение за успешното провеждане на търговска дейност онлайн.

Какъв е предметът на регулиране на Закона за електронната търговия?

Един от българските законодателни актове е Законът за електронна търговия, чиято роля е да урежда как се провежда търговията посредством интернет в рамките на страната. С негова помощ по-лесно могат да се налагат и следват стандарти за осъществяване на търговска дейност онлайн, без да се поставят под риск правата и интересите на потребителите.

Основните области в електронното търгуване, които ЗЕТ обхваща, са:

• Общи условия и правила за онлайн търговия. Това включва определянето на термините, използвани в контекста на електронната търговия, както и основните принципи и условия, които трябва да бъдат спазвани.
  
• Регулиране на електронните сделки. Законът представя разпоредби, уреждащи начина, по който е редно да се извършват покупко-продажбите. Например някои от изискванията засягат информацията, която да се предостави на потребителите, преди да бъде сключена сделката.
  
• Правила за защита на потребителите. Други разпоредби засягат защита на потребителските права при онлайн покупки. Такива са правото на отказ и правото на връщане на стоки от страна на получателя .
  
• Защита на личните данни. Следвайки постановленията в регламента, известен като GDPR, ЗЕТ съдържа точки, които разясняват как да се третират личните данни на потребителите, за да бъдат защитени.
  
• Търговска комуникация и електронна реклама. Има и правила в Закона за електронна търговия, отнасящи се до изпращането на непоискани търговски съобщения и електронни реклами до потребителски адрес на електронна поща.
  
• Използване на електронни подписи. Уредено подробно в допълнителен документ към ЗЕТ, въпросът за електронната документация и автентикация чрез електронни подписи при сключване на сделки онлайн също бива засегнат.
  
• Уреждане на спорове. В случаите на разногласия между търговеца и купувача има и разпоредби, чрез които те могат да се разрешат, но и да се въведат алтернативни механизми, еднакво удобни за всяка от страните.
  
• Отговорност на посредниците. Рамките на отговорността, която носят посредниците като интернет доставчици и платформите за електронна търговия, също са описани в Закона за електронна търговия.

Какви са основните положения в Закона за онлайн търговия?

Обхватът на ЗЕТ е много широк и засяга множество аспекти на онлайн бизнеса. Разпоредбите на закона са в съответствие с европейските стандарти за регулация, като от централно значение са защита на потребителите, прозрачност и справедливост в отношенията между продавач и купувач.

Нека сега разгледаме основните положения, които Законът за електронна търговия заема.

Съхраняване и предоставяне на информация

По смисъла на ЗЕТ, чл. 4 (1) се изисква търговците да предоставят ясна и недвусмислена информация за себе си. Тя включва име, адрес на седалище и управление, данни за кореспонденция, данни за вписване като юридическо лице в търговски или публичен регистър и др.

Освен това е нужно да се дадат подробности за основните характеристики на стоките или услугите, цялостната цена, включително такси и разходи за доставка, начина на плащане, методи за доставка и изпълнение, срок за доставка, право на отказ от потребителя и начини и начини за връщане на стоката. Информация относно процеса на сключване на договора, включително последователността на действията, също следва да бъдат включени.

Също така трябва да се предоставят подходящи, ефективни и достъпни технически средства на потребителите за идентифициране и коригиране на грешки във въведените от тях данни преди поръчка. Всички изисквания е редно да се спазват независимо дали включват стоки, услуги, дигитални продукти и пр.

Правила за изпращане на търговски съобщения

От страна на търговеца Законът за електронната търговия налага всички съобщения, изпращани към потребителите и клиентите на онлайн магазина, да спазват определени изисквания.

Като за начало, те трябва да са поискани от потребителя (пр. доброволно да са натиснали на кутийката за съгласие за рекламни материали). Щом това е направено, според чл. 5 на ЗЕТ търговските съобщения трябва да са лесно разпознаваеми като такива; да позволяват ясна идентификация на магазина; да осигуряват лесен достъп до или по ясен начин да обясняват условията за ползване на промоции като отстъпки, промоции, подаръци и пр.

Потребителите не бива да получават цени или условия за предоставянето на услуги, които могат да бъдат подвеждащи. Много от нас са се сблъсквали с подвеждащи цени покрай Черен петък – хубаво е да се има предвид Законът за електронната търговия, когато се правят маркетингови кампании покрай такива сезони.

Договор за продажба на стоки от разстояние

В ЗЕТ се включват и специфични разпоредби за безопасното и справедливо провеждане на електронни сделки или продажби от разстояние.

Съгласно гл. 4 от ЗЕТ договорите трябва да могат да бъдат сключвани по електронен път, като съобщенията, изпратени електронно, се считат за притежаващи законна сила и наказателна стойност при неизпълнение на указанията.

Нужно е да има начини за приемане и отказ за сключване на договор чрез електронни средства като например чрез кликване на бутон или въвеждане на информация в електронна форма. Преди приемане, потребителят трябва да може да провери детайлите от своята поръчка и да коригира каквото е необходимо.

Защита при обработването на лични данни

Съгласието на потребителите се изисква за обработка на техните лични данни. Това става чрез много конкретен типов Закон за електронна търговия, който се изразява в Общия регламент за защита на данните (англ. General Data Protection Regulation; GDPR).

Само по себе си GDPR е форма на регулация, която предвижда специфични изисквания за обработка на личните данни на потребителите. Търговците са длъжни да уведомяват потребителите за събирането, обработката и съхранението на личните им данни, включително целите на обработка, периода на съхранение, правата на потребителите (на достъп, коригиране и изтриване освен тези на отказ и съгласие).

Предприемането на адекватни мерки за защита на събираните лични потребителски данни срещу неоторизиран достъп, загуба или унищожаване също е едно от изискванията на ЗЕТ. Такива мерки могат да са кодиране на данните, използване на защитени мрежи и системи за сигурност и редовни проверки на сигурността от страна на информационното общество.

Защита на потребителите

Строгите изисквания при защита на потребителските права са задължителни, защото много търговци могат да се възползват от незнанието на потребителите и да злоупотребят с тях.

Някои от изискванията включват подаването на ясна и недвусмислена информация относно всеки етап от покупката и доставката, включително цената, характеристиките на продуктите, условията за доставка и възможностите за отказ. Според нашия Закон за електронната търговия при връщане на стока, това значи и ясно упоменаване на гаранционните условия.

Естествено е и да има описание на последствията при нарушаване на условията от договора. При решаване на спорове трябва да има ефективни механизми, чрез които потребителите могат да подадат жалби, като това се осъществява чрез готови препратки в сайта на търговеца.

Допълнителни разпоредби

Някои допълнителни разпоредби за провеждането на електронна търговия по закон са:

• Електронна документация. Когато се работи с електронни подписи, се спазват указанията от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (непряко свързан със ЗЕТ). Това е един от инструментите, чрез които се удостоверява идентичността на страните в електронните сделки и по този начин се гарантира целостта и неприкосновеността на данните, които биват прехвърляни.
  
• Уреждане на спорове. Разпоредбите за разрешаване на спорове, възникнали по време на електронни сделки, действат чрез няколко механизма, измежду които посредничество и арбитраж. Най-често се предприемат стъпки от двете страни чрез комуникация помежду им, но ако това не помага, може да се налага намесата на съдебен орган. Все пак се насърчава уреждането на споровете по начина с най-малко тежести за двете страни, за да се спестят време и разходи.
  
• Отговорност на посредниците. Посредници според ЗЕТ са лица или организации, които предоставят услуги, свързани с електронните сделки. Например такива са сайтовете за хостинг, доставка на интернет и платежни услуги. Информацията, с която боравят посредниците, не е тяхна отговорност, дори и да съдържа незаконно съдържание. Разбира се, ако се сдобият с такава информация, веднага трябва да вземат мерки за премахване или блокиране на достъпа до нея, за да предотвратят потенциални незаконни дейности. Ако се стигне до съдебен процес, те също могат да носят отговорност, в случай че са нарушили изискванията на дадения закон.

Релевантни актове от Европейското законодателство

Съществуват няколко директивни акта, които Европейският съюз използва, за да регулира електронната търговия. Към тях се добавят нови точки, когато се изменят и технологиите, с които работим, за да осъществяваме търговска дейност в интернет.

Директивата за електронна търговия (2000/31/ЕО)

Директивата за електронна търговия на Европейския съюз, издадена първоначално в началото на юни 2000 г., е документ с пряко влияние върху българското законодателство и електронната търговия. Актът обхваща правни аспекти като правила за предоставяне на информация, електронни сделки, реклама и услуги.

Именно в този документ може да се намери подробна информация относно въпросите за отговорност на посредниците в интернет. 

Освен това тази директива предвижда принципа на “страна на произход”, според който услугите на един онлайн магазин следва да се регулират от законодателството на държавата-членка, в която се намира доставчикът. Така се гарантира свободното придвижване на информацията в рамките на ЕС.

Общ регламент за защита на данните (Регламент (ЕС) 2016/679)

Познат под английското звание General Data Protection Regulation или GDPR, този акт задава определени стандарти, според които търговецът е длъжен да осигурява нужното ниво на защита на личните данни, когато ги събира, обработва и съхранява.

Едно от постановленията гласи, че е нужно потребителите да бъдат информирани още при първото посещение на електронен магазин или приложение и да бъде получено тяхното съгласие за обработка на личните данни. Всички видове обработка на такива данни трябва да бъдат извършени в съответствие със законите и да следват принципи на справедливост и прозрачност.

Нарушенията на GDPR могат да доведат до сериозни глоби за предприятията, а в някои случаи и до съдебни дела. Всеки търговец трябва да носи отговорност за защитата на личните данни на своите потребителите и клиенти. Ако искаш да научиш повече относно този регламент, препоръчваме ти да прочетеш пълното ръководство.

Директива 2002/58/ЕО относно обработването на лични данни и защита на личната живот в сектора на електронните комуникации (Директивата за електронните комуникации)

С тази директива се уреждат въпросите, свързани с неприкосновеността на личния живот в областта на електронните комуникации. Тя обхваща обработването на данни за местоположение и трафик, както и правата и задълженията по отношение на неправомерните комуникации като спам.

Този акт засяга точките, които описахме по-горе, свързани с начините за провеждане на търговска комуникация, както и някои други подробности покрай събирането и обработката на личните данни, представянето на информация и съгласието на потребителите.

Директива 2011/83/EU за правата на потребителите

Законодателният акт от 2011 г. урежда аспекти, засегнати и в други директиви, както и в ЗЕТ, като споделяне на информация с получателя на услугата, право на отказ, изпълнение на договори и други теми, отнасящи се към договорите от разстояние.

В България (макар и не само) понякога минималните стандарти за информация не се спазват, както е указано в тази директива. При всяко установено нарушение, потребителите могат да потърсят правата си в съответствие със Закона за защита на потребителите или други действащи законови актове.

Източници и ресурси

1. Комисия за защита на потребителите, Закони и регламенти – https://kzp.bg/zakoni-i-reglamenti
   
2. ЗАКОН за електронната търговия – https://kzp.bg/data/content/u/9/upload/Zakoni%20i%20naredbi/2022/ZAKON_za_elektronnata_tyrgoviq.rtf
   
3. Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, в сила от 06.10.2001 г. – https://lex.bg/laws/ldoc/2135180800
   
4. Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета – https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:32000L0031
   
5. Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета – https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:32016R0679
   
6. Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета – https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/ALL/?uri=CELEX:32002L0058
   
7. Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета – https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:32011L0083