Внос на стоки от чужбина: закони, изисквания и процеси

Твоя бизнес може да се нуждае от внос на стоки от чужбина за въвеждането на нови продукти в България или с цел спестяване на средства от производство. Но за да внасяш успешно стоки в територията на страната, трябва да се запознаеш добре с изискванията за внос на ЕС и България.

В тази статия ще разгледаме подробно различните изисквания, закони, такси и митнически процедури при внос на стоки от чужбина.

Законодателство и изисквания при внос на стоки от чужбина

Способността за внос и износ на стоки зависи от покриването на ред задължителни изисквания. Като държава-членка на Европейския съюз (ЕС), изискванията в България се застъпват почти изцяло с тези на съюза.

Кой може да внася в ЕС?

На организационно ниво има няколко правила, които бизнес, планиращ внос на стоки от чужбина трябва да има предвид:

• Бизнесът трябва да е регистриран в националния Търговски регистър.
  
• Като вносител от ЕС, трябва да подадеш заявление за EORI номер. Това е уникален идентификационен номер, който се изисква от митническите органи в ЕС. За българския бизнес може да се издаде такъв номер в официалния сайт на Агенция “Митници”.
  
• Ако пребиваваш извън ЕС, трябва да имаш разрешение да извършваш независима търговска дейност и да намериш лице в ЕС, което да действа от твое име като вносител.

Правила за внос

При внос на стоки от определен произход или същност може да се наложи ограничение или забрана. В такъв случай, вносителят се нуждае от лиценз. 

За да провериш дали се нуждаеш от разрешителен лиценз за внос на определен продукт, можеш да провериш в сайта на TARIC.

Стоките, върху които се прилагат ограничения за внос включват:

• Лекарства;
• Химикали;
• Селскостопански продукти;
• Железни и стоманени продукти;
• Текстил и облекло;
• Оръжия;
• Неприлично съдържание (статии, видео);
• Застрашени видове;
• Отпадъци;
• Животни и растения, или продукти, съдържащи животински или растителни вещества.

За такива продукти се следват специфични, предопределени правила.

Същевременно, за някои стоки трябва да се представи сертификат, който доказва произхода на продукта. Този сертификат или декларация за произход се предоставя от износителя и е особено важен, когато стоката се внася от държава извън ЕС.

Здравни, екологични, технически изисквания и мерки за безопасност

Налагат се различни изисквания според вида стока и индустрията. 

Например, съществуват специфични здравни и хигиенни изисквания за внос на хранителни стоки и лекарствени продукти, също и конкретни мерки за безопасност при работа с химикали.

Задължителни изисквания се прилагат при:

• Козметика;
• Химикали;
• Лекарства;
• Храни, селскостопански стоки;
• Живи животни и животински продукти.

Фитосанитарни сертификати се изискват при внос на:

• Повечето плодове и зеленчуци;
• Други растителни материали;
• Стоки, направени от животински продукти.

Правила за опаковане и етикетиране на стоките

Всяка държава-членка на ЕС има специфични изисквания относно процеса на опаковане и етикетиране. Те най-често са свързани с наличието на предупреждения за безопасност, изреждане на хранителната стойност и съставките, както и добавянето на указания за употреба.

Използва се символът “СЕ” за да се докаже, че продуктът съответства със законодателството на ЕС по отношение на безопасност. Изискванията за разнообразните видове стоки могат да бъдат различни. 

Маркировката “СЕ” е задължителна при вноса на:

• Електроника;
• Медицински продукти;
• Играчки;
• Строителни продукти;
• Електроуреди.

Има маркировки, които се добавят на доброволен принцип, като например тези, които обозначават биологично или органично производство на стоката. Въпреки че не са задължителни, те подлежат на проверка на производствен процес и качество от релевантната агенция или орган.

Митническо деклариране и класификация

Налага се стриктен митнически контрол при внос на стоки от чужбина на територията на съюза, за да се поддържа високо ниво на безопасност и сигурност. 

Преди пристигане на стоката на митническата територия задължително следва да бъде подадена по електронен път Обобщена декларация за въвеждане (ОДВ). В зависимост от вида на транспорта, подаването на декларацията трябва да се извърши между 1 и 24 часа преди пристигането на превозното средство на входен пункт на ЕС.

Декларацията за въвеждане съдържа следната информация:

• Държава и място на износ на стоки (товарене);
• Държава и място на внос на стоки (разтоварване);
• Маршрут;
• Разходи свързани с транспорта, както и начин на плащане;
• Товародател и товарополучател (вкл. име на фирма, адрес, пощенски код, държава и EORI номер);
• Брой колети и тегло;
• Митнически тарифен код.

Въз основа на тези данни митническите органи ще анализират риска по отношение на конкретната вносна операция. Същевременно, така се класифицира стоката, за да може да се определи нейната обработка за митнически и търговски цели.

Регистрация и лицензиране на вносители и търговци на стоки

Преди пристигането на стоките, икономическите оператори трябва да разполагат със съответните лицензи, легитимиращи процеса на внос.

От страна на търговеца, който използва внесената стока за целите на бизнеса си, универсално задължителната регистрация е в Търговския регистър с цел узаконяване на организацията. В зависимост от индустрията, бизнесът следва да се сдобие с лицензите, нужни за работа с различни видове суровини, материали или продукти.

От друга страна, ако вносителите биват представяни от т.нар. “митнически брокери”, самият брокер може да има нужда от лиценз за митнически брокер. Това е особено важно извън ЕС, защото в съюза, това не е задължително.

Вносителят също трябва да разполага с лиценз, който доказва съвместимостта със стандартите за съхранение, обработка и транспорт, в зависимост от вида стоки или или суровини.

Такива могат да бъдат например, лиценз за фармацевтична дейност или лиценз за оператор на хранителен бизнес.

Плащане на мита, такси и вносни такси

Важно е да отбележим, че като членка на ЕС, България е част от Митническия съюз. Поради това, не се заплаща мито за внос на стоки от ЕС. 

Точно поради тази причина много бизнеси разчитат на внос на стоки в България от европейски доставчици, защото нетната стойност за внос на стоки от Китай, например, може да е по-висока.

Причината е, че се заплащат мито и ДДС при внос на стоки от трети страни.

Правилата за заплащане на ДДС при внос на стоки извън ЕС към всички държави от съюза (включително и България) са еднакви и следват следните формули:

• Стоки на стойност до 15 евро не изискват мито и ДДС;
• За стоки между 15 и 150 евро не се заплаща мито, но трябва да се заплати ДДС в размер 20%;
• За пратки над 150 евро се дължи мито и ДДС.

Изключенията са следните:

• Всякаква техника подлежи на освобождаване от мито, независимо от цената.
• Заплаща се мито и ДДС при внос на акцизни стоки от трети страни, без значение от цената.

В някои случаи, обаче, размерът на митото зависи от фактори, различни от определената стойност на пратката, като например вида на стоката. Часовниците, дрехите и играчките са в различни продуктови категории и съответно наложеното мито варира. 

За повече информация относно специфичния процент мито на всеки продукт, посети сайта на TARIC.

Документация и сертификати за съответствие

Изключително важно е представянето на нужната документация, защото без нея не може да се състави митническо оформяне или да се премине през границата на страната. В някои случаи се изисква голям брой документи и сертификати. 

Вече изброихме някои от тях, но тук ще ги обобщим, като включим документите, които се изискват най-често в рамките на ЕС.

Задължителните документи за всеки вид стока са:

• Единен административен документ (ЕАД): Документ, съставен от 8 части, който обобщава голяма част от долупосочените документи;

• Митническа декларация: Декларация на националния митнически орган;
  
• Обобщена декларация за въвеждане (ОДВ): Най-широко използваният документ за митническо деклариране, съдържащ идентифицираща информация, описание на стоките, произход на стоките, декларация за стойност и декларация за митнически режим.

В зависимост от същността на стоката, документите, които трябва да се представят пред митническите органи могат да включат:

• Фактура: Търговска фактура;
  
• Сертификат за съответствие: Сертификати, които доказват съответствието с релевантните стандарти за хигиена, фитосанитарност и други резултати от инспекции;
  
• Лицензи и разрешителни: Разрешителни за обработката, употребата и транспорта на специфична стока, като например живи животни;
  
• Сертификат за произход: Удостоверение за произхода на стоките – в коя страна или регион са произведени.

Задължение на икономическите оператори е да подадат нужната документация навременно. 

Някои документи трябва да бъдат подадени предварително – часове или дни преди вносителя да стигне до границата. Други се предават от самия вносител или шофьор директно на митническите органи, непосредствено преди влизането в държавата.

Контрол и инспекции на вносните стоки

Когато стоките пристигнат на митническия пункт в страната на внос, те подлежат на внимателна инспекция. Тя има за цел да определи легитимността на представените документи и да установи митническата стойност на внесените стоки.

Митничарите сверяват класификацията и стойността на стоките с посочените в попълнените документи. Проверява се страната на произход и спазването на митническите режими.

Храните и фармацевтичните стоки са поставени под митнически проверки, които включват санитарни инспекции. Електротехниката и химикалите също се проверяват за да се уверят митничарите, че стоката е безопасна за употреба.

Обработка, разтоварване, превоз и доставка

Когато стоката се внесе в територията на ЕС, вносителят трябва да ги превози незабавно по маршрут, определен от митническите органи, а в някои случаи до определено митническо учреждение за проверка или престой. 

Ако лицето, превозващо стоките, не може да изпълни насоките, то трябва да уведоми органите за ситуацията за да могат да се предприемат мерки за осигуряване на митнически надзор върху стоките.

Стоките се разтоварват в определените от компетентните органи места по тяхна заповед. Те престояват там до 90 дни или до осигуряване на нужните за тяхното освобождаване документи. 

Ако изминат 90-те дни, стоките се считат за изоставени в полза на държавата.

В зависимост от стоката, икономическите оператори могат да изберат митническия режим, под който да я поставят. 

Въведените на европейска територия несъюзни стоки (стоки, внесени от трети страни) могат да бъдат поставени под един от следните режими:

• Свободно обращение: Стоките стават част от вътрешния пазар на страната и могат да бъдат свободно продавани и използвани.
  
• Временен внос: Стоките се внасят с временна цел и след използване се изнасят. Този режим е характерен за изложбени експонати и в случая не се облагат с вносни мита.
  
• Митнически складиране: Тук стоките се пазят в митнически склад, преди да се внесат в страната. Отлага се плащането на ДДС и мита до момента на изваждане от склада.
  
• Активно усъвършенстване: Стоките се внасят с цел ремонтиране или преработка на територията на страната преди да бъдат изнесени.
  
• Специфична употреба: Стоките се внасят за специфична цел, като например образование или наука и не могат да бъдат продавани.
  
• Транзит: Стоките преминават през дадената страна временно, като целта е да достигнат друга страна. В този случай се провежда внос на стоки, освободени от мита и такси.
  
• Реекспорт: Стоките се внасят с цел да бъдат изнесени отново.
  
• Свободна зона: Стоките се съхраняват в специално обозначена зона. Те могат да се използват с търговски цели, но не стават част от вътрешния митнически режим на страната.

Митническият режим определя статуса на стоките. В зависимост от него, стоката вече може да бъде доставена до крайния потребител, дистрибутор или търговски обект.

Деклариране на вносните стоки във вътрешния пазар

Нека обобщим.

Вносителят е длъжен да попълни митническа декларация, съдържаща информация за стоките, тяхната стойност, произход и всички изисквани от митническите органи данни.

Съставя се митническо оформяне, спрямо което се заплащат мито и данък върху добавената стойност. 

При необходимост се издават специфични разрешителни и сертификати за да се докаже съответствие с индустриалните и държавни изисквания.

Щом се определи митническият режим, стига той да го позволява, вносните стоки могат свободно да се предлагат и използват във вътрешния пазар от предприятия, институции и потребители. 

Данъчни аспекти на вноса

ДДС се начислява върху добавената стойност на всеки етап от производствената верига – това включва и вноса на стоки. 

Плащанията на ДДС се третират като митата и се оформят при представяне на ЕАД на митницата. Когато стоките биват внесени в една държава от ЕС, но са предназначени за употреба в друга, плащането на ДДС може да бъде отложено (ДДС се начислява по местоназначение).

При внос на стоки данъчната основа включва и съпътстващите разходи, начислени от доставчика на получателя като опаковане, транспорт и застраховка.

Могат да се приложат данъчни облекчения за различните продуктови категории (приложимо за държави в ЕС). Различните категории можеш да откриеш в приложение III на Директивата за ДДС.

Стандартната ставка на ДДС в България е 20%.