Кои са основните показатели за рентабилност на бизнеса

Понятието рентабилност се използва, когато говорим за финансовата стабилност на един бизнес. То идва от немската дума rentabel, която означава доходност и полезност.

В икономически аспект рентабилността е относителен показател за ефективността на оперативната дейност на предприятието, включително производството, дистрибуцията и продажбата на продукти и услуги.

Чрез извършване оценка на рентабилност се разбира колко успешно успява компанията да превръща превръщането своите разходи в приходи и активи, а тях – в в печалба. Различните видове рентабилност изпълняват съответните роли в икономически анализи и вземане на решения в бизнеса.

За разбирането на това какво е рентабилност и как тя се измерва ще разгледаме различните показатели за рентабилност, спирайки се на разновидностите печалба и марж, значението на интереса към твоята продукция и как цялостната ти търговска рентабилност се отнася към твоите клиенти.

Брутна печалба

Брутната печалба на компанията е показател за доходността от основната предприемаческа дейност. Тя се изчислява, като от приходите от продажби се извадят разходите за производството.

Стойността на брутната печалба е индикатор за степента на производствената ефективност. Това я обвързва с този вид марж, който бизнесът реализира, преди да се отчетат административните, продажните и други оперативни разходи.

Като пример за изчисляване на брутната печалба може да вземем предприятие с общи приходи от продажби на стойност 1 000 000 лева и разходи за производството на продадените стоки на стойност 600 000 лв. Изваждайки разходите от приходите, получаваме 400 000 лв брутна печалба.

Този резултат изразява финансовата стойност на средствата, останали на компанията за покриване на всички останали оперативни разходи и за формиране на нетната печалба.

Някои от стратегиите за постигането на по-високи брутни стойности е увеличаване на цените на продуктите или оптимизация на производствените процеси за намаляване на разходите от тях.

Нетна печалба

Нетната печалба, наричана също чиста печалба, е сумата, която остава за компанията след изваждане на всички дължими разходи, включително и данъка върху добавената стойност (ДДС), с който се облага всяка продажба.

Във финансовите анализи тя се разглежда като крайния резултат от дейността на компанията и нейната способност да генерира печалба след покриване на всички си разходи. Нетната печалба е и основен компонент на отчета за приходите и разходите, като там се използва за изчисляване на различни коефициенти като този за рентабилност на приходите от продажби.

Ролята на този показател е да снабдява собствениците на бизнеса и инвеститорите с информация, която им помага да поставят оценка на предприятието за финансовото му положение към момента, ефективността му в сравнение с минали години и потенциала му за бъдещ растеж.

Гореспоменатият коефициент на рентабилност на приходите от продажби позволява да се извършват сравнителни анализи с предишни години и с представители на конкуренцията, при положение че показателите им са ясни.

Формулата за изчисляване е следната:

Коефициент на рентабилност на приходите от продажби = Нетни приходи от продажби / Нетна печалба

Трябва да имаш предвид, че високите нетни приходи от продажби не винаги са индикатор за здравословно финансово състояние. Ако същевременно разходите са съизмеримо високи, тогава нетната печалба не е значителна и нормата на рентабилност също спада.

Рентабилност на активите и пасивите

Рентабилността на активите и пасивите измерва способността на предприятието да генерира печалба от използваните ресурси, вземайки предвид наличните ресурси и съществуващите задължения на фирмата ти.

Активите са ресурсите, контролирани от компанията. Те могат да са краткотрайни – пари в касите, банкови сметки, заеми към клиенти, запаси и др. – и дълготрайни: сгради, машини, оборудване, патенти и др.

Пасивите са съществуващите задължения на компанията, за чието погасяване се ползват ресурси. Те могат да са краткосрочни – задължения, които се очаква да бъдат погасени в рамките на година – и дългосрочни: задължения за погасяване след период, по-дълъг от една година.

Има различни методи за анализ на рентабилността, които засягат пасивите и активите.

С модела Дюпон можеш да анализираш как общата рентабилност се влияе от фактори като промени в скоростта на активите да генерират оборот, оперативна рентабилност на продажбите и ефективност от използването на определени активи. Така разбираш не само крайния процент на рентабилността, но и идентифицираш специфичните области, които изискват подобрения.

При изчисляване рентабилност на активите формула, която може да се използва, е:

ROA = Нетна печалба / Общи активи

ROA е съкращението от английски език, което се произнася роа/ар-оу-ей и значи return on assets или рентабилност на активите.

По подобен начин анализът на рентабилността на пасивите се фокусира върху фирмената структура и разходите ѝ. Сравнявайки различни форми на капитала можеш да оцениш как всяко решение влияе на общата рентабилност.

Рентабилност на собствения капитал (ROE)

Когато говорим за парите, инвестирани от акционерите на компанията и нейната способност да генерира печалби, използвайки този ресурс, става дума за рентабилност на инвестирания капитал или възвращаемост на ликвидността (англ. return on equity; ROE; ар-оу-и).

Инвестираният капитал, наричан по-често собствен капитал, е печалбата на инвеститорите след изваждане на всички задължения. В счетоводния баланс това е разликата между общите активи и общите пасиви на компанията и често се среща под званието нетни активи (англ. net assets) или капитал и резерви (англ. capital and reserves).

Този показател се изчислява чрез следната формула:

ROE = ROA х (Активи / Собствен капитал)

Тук ROA – възвръщаемост на активите – измерва колко ефективно се превръщат активите в печалба, а съотношението между активи и собствен капитал представлява финансовия ливъридж (англ. leverage) на компанията.

Този ливъридж на свой ред показва доколко компанията разчита на заемен капитал (задължения) да увеличи потенциалния собствен капитал. При анализа на ROE е важно да се отчете ролята му, тъй като иначе може да се създаде впечатление за по-висока рентабилност, която не е резултат от ефективността на операциите, а от разчитането на пасиви.

Рентабилност на продажбите (ROS)

Рентабилност на продажбите (англ. return on sales; ROS; рос) се нарича показателят, който отразява дяла на печалбите спрямо общите приходи от продажби. Той оказва влияние върху динамиката на рентабилността на производствените активи и рентабилността на база разходи за жив труд (не от машина).

Методиката на измерване процента печалба се базира на анализа на фактори като себестойността на продукцията, различните видове разходи като материали, амортизация, труд и пр. Всеки от тези фактори следва да се разгледа индивидуално за отделните продукти и за общата продукция, за да се добие подробен поглед.

В управлението на фирмата рентабилността на продажбите служи като пряк индикатор за стратегията по ценообразуване и управление на разходите, свързани с производството и доставката на продукцията.

Операционен марж

Операционният или оперативният марж показва доколко ефективна е оперативната дейност на компанията и представлява процент от общите приходи от продажбите, оставащ след изваждане на всички оперативни разходи, включително лихви, данъци и дивиденти.

Високият операционен марж сочи към малък финансов риск за предприятието, тъй като то генерира повече положителна печалба в големи количества.

Формулата за изчисление на оперативната рентабилност е:

Операционен марж = Операционен доход / Общи приходи от продажби

Тук операционният доход се определя от общите приходи от продажби минус оперативните разходи (пр. персонал, суровини, маркетинг).

Нетен марж

Нетният марж най-често се нарича марж на печалбата, защото изразява способността на фирмата да преобразува доходите си в чиста печалба.

Формулата за изчисление е:

Нетен марж = Нетна печалба / Общи приходи от продажби

Като един от показателите за рентабилност, нетният марж взема под внимание не само производствените разходи, но и всички други оперативни разходи, разходи за маркетинг, дистрибуция, данъци и т.н. Резултатът е крайната сума, която остава за предприятието.

Рентабилност на инвестициите (ROI)

Възвращаемостта на инвестициите или ROI (англ. ар-оу-ай; рой; return on investment) се измерва, когато се съпоставят инвестираните средства спрямо печалбата, генерирана от тях.

Формулата за ROI е:

ROI = ((Нетна печалба от инвестицията – Стойност на инвестицията) / Стойност на инвестицията) х 100

Високата стойност на ROI показва, че инвестицията генерира значителна печалба в сравнение със стойността за изпълнението на съответната дейност. Обратно, ниският ROI е индикация за потенциални проблеми с инвестицията или неудачното управление на ресурсите.

Важно е да се отбележи, че ROI не счита за фактор времето за реализация на печалбата. В този смисъл инвестиции с еднаква стойност на рентабилност могат да са повече или по-малко привлекателни за анализаторите и акционерите, защото се разглеждат за различни откъси от време.

Показатели за ликвидност

Способността на компанията да изпълнява краткосрочните си задължения с наличните си активи се оценява с показатели за ликвидност и рентабилност. Те отразяват финансовата стабилност и гъвкавостта на бизнеса.

Показателите за ликвидност включват следните коефициенти:

Текуща ликвидност (Current Ratio): Изчислява се, като се разделят текущите активи на текущите пасиви. Стойност над 1 означава, че компанията притежава повече текущи активи, отколкото текущи задължения.
Бърза ликвидност (Quick Ratio): Същото като горното с разликата, че запасите не се смятат към текущите активи. Така се прави малко по-консервативна оценка на ликвидността.
Парична ликвидност (Cash Ratio): Сравнява наличните пари и краткосрочните инвестиции с текущите пасиви. Колкото по-висок е този коефициент, за толкова по-развита се зачита способността на фирмата да плаща своите задължения незабавно.
Оперативен кешфлоу (Operating Cash Flow Ratio): Измерва парите, генерирани от оперативната дейност, и ги сравнява с текущите пасиви.
Работен капитал (Working Capital Ratio): Показва разликата между текущите активи и пасиви като абсолютна стойност, отразяваща капитала на фирмата, който се взима назаем, за да се поддържа операционната дейност активна.

Съществуват и други показатели за ликвидност като цикъл на обращаемост на паричните средства (Cash Conversion Cycle), коефициент на обращаемост на запасите (Inventory Turnover Ratio) и т.н.

Показатели за финансова автономност

Показателите за финансова автономност измерват степента, до която предприятието е независимо от външно финансиране. С тях се разбира доколко е стабилно финансовото положение на фирмата, давайки представа за риска, свързан с нивото ѝ на задлъжнялост.

Показателите за финансова автономност включват следните коефициенти:

Автономност (Equity Ratio): Отношението между собствения капитал и общите активи на фирмата. Показва дяла на активите, финансирани от собствениците, в сравнение с тези, финансирани от кредитори.
Коефициент на финансова независимост (Financial Independence Ratio): Съотношението между собствения капитал и общите активи. Фокусира се върху дългосрочната стабилност и независимост на предприятието.
Коефициент на заемно финансиране (Debt to Equity Ratio): Съотношението между заемния капитал и собствения капитал. Показва доколко компанията е зависима от външно финансиране.
Структура на капитала (Capital Structure Ratio). Съставът на източниците на средства, комбинация от собствен и заемен капитал. Ползва се за финансиране на цялостните операционни и инвестиционни дейности на фирмата.

Важно е да вземеш предвид и следния показателя за покритие на лихвите (Interest Coverage Ratio). Той показва доколко е способна компанията да покрие лихвите на текущите си задължение. Изчислява се, като брутните приходи се разделят на разходите по лихви за дадения период.

Показатели за обращаемост на материалните краткотрайни активи

В краткосрочен план предприятието може да управлява активите си различно отколкото в дългосрочен. Обращаемостта на материалните краткотрайни активи се отнася до броя пъти, в които компанията ефективно ползва и заменя своите краткотрайни активи в рамките на един счетоводен период.

Нека видим кои са показателите:

Обръщаемост на запасите: Обикновено този показател се изчислява, като се разделят приходите от продажби на средния баланс на краткотрайни активи за периода. Високата обръщаемост е доказателство за способно управление на активи, а ниската може да сигнализира за проблеми в управлението на запасите или високи нива на неизползвани активи. Лесно може да се разбере обращаемостта на запасите, ако се погледне колко бързо се продават запасите.
Обръщаемост на дебиторската вземаемост: Обръщаемостта на дебиторската вземаемост е подобен показател, който отразява колко бързо се събират плащанията от клиентите.

Анализът на цикъла на обръщаемост дава представа за времето, необходимо на компанията да превърне своите краткотрайни активи в парични средства.

Показатели за вземанията и погасяване на задълженията

Ключови за управлението на паричните потоци и ликвидността на предприятието са показателите за вземанията и погасяване на задълженията. Те анализират скоростта, с която събираш вземанията си от клиенти и погасяваш своите задължения към доставчици и кредитори.

Един от тези показатели е коефициентът на оборот на вземанията (Accounts Receivable Turnover Ratio). Той показва колко пъти през определен период компанията събира вземанията си (average receivables). Изчислява като се разделят нетните приходи от продажби на средния баланс на вземанията.

Друг такъв показател е коефициентът на оборот на задълженията (Accounts Payable Turnover Ratio). С него можеш да измериш колко често компанията погасява своите задължения към доставчиците. Колкото по-висока е стойността, толкова по-добре се справя компанията в управлението на своите търговски кредити.

Интерес към продуктите или услугите

Без хора, които да се интересуват от това, което предлагаш, няма как да реализираш продажби. Интересът е индикатор за текущото пазарно търсене и пазарен потенциал за растеж и развитие на бизнеса.

Увеличаването на интереса към продукцията ти се основава предимно на разбирането на клиентските нужди и предпочитания. Не бива да се пренебрегва обаче и начинът, по който се предлага решението, което може да удовлетвори тези нужди.

За сдобиването с по-голям интерес от потребителите добро начало е да изследваш пазара и да идентифицираш тенденциите, които оказват влияние върху разбирането на хората за продукти или услуги в същата сфера като твоята. Следващата стъпка е да поддържаш и засилваш интереса, като търсиш начини да се позиционираш така на пазара, че да се отличаваш поне по един начин.

Дори да предлагаш най-добрите продукти и услуги на пазара, ако не можеш да заинтригуваш хората, които биха ги закупили, рентабилността на бизнеса ти няма да е достатъчно висока, за да е предприятието ти активно десетилетия наред.

Рентабилност на клиентите и клиентските групи

Не всеки от клиентите ти допринася еднакво за текущата ти печалба. Принципът на Парето гласи, че във всяко общество 80% от ползите и печалбите се произвеждат от 20% от хората; в корпоративния свят този закон е приложим със същата сила.

На теория излиза точно така – достатъчно е да заинтригуваш 20% от клиентите си, за да имаш 80% печалба. Разбирането на това как различните клиенти пазаруват, колко често и какви продукти предпочитат може да ти помогне да разработиш предложения и програми за лоялност, че да е трудно да им се устои.

Преди всичко, трябва да установиш кои са потребителите, които най-много си взаимодействат с твоя бранд. След като знаеш кои са те и какво е поведението им, можеш да се насочиш и към съответните аспекти от текущата ти маркетингова стратегия.

Чрез анализи за рентабилност, използвайки показателите, представяни в тази статия, добиваш представа за това кои са най-рентабилните ти клиенти. Щом си наясно с тази клиентска група, можеш да преминеш към следващата, като се спираш и анализираш всяка платформа, от която привличаш клиенти, за да изградиш най-подходящата стратегия за всяка една от тях.

Накрая остава поддръжката на клиентските отношения. Тя може да е дълготрайна, ако се грижиш за удовлетворението на клиентите си преди и след продажби. И когато е така, печелиш лоялността им.

Рентабилността на твоят бизнес се изразява в множество фактори, но най-важният е клиентите ти да са доволни. Ако можеш да постигнеш това и поддържаш положителна нетна печалба без спад в интереса на потребителите, вървиш в правилната посока.