Кои са най-печелившите методи за вземане на решения

Внимателното вземане на управленски решения е нужно на всяко ниво в един бизнес – от изпълнение на ежедневни задачи до разработване на дългосрочни решения. Много решения ще се вземат въз основа на предопределени правила на организацията, но има и такива, които трябва да се вземат на момента.

В тази статия ще разгледаме различни методи за вземане на решения, за да можеш увеличиш качеството на работата си и да насочиш бизнеса си към по-здравословно дългосрочно състояние.

Рационално вземане на решения

Рационалното вземане на решения в бизнеса е едно от най-често срещаните, тъй като се уповава на стриктен анализ на наличните данни и факти. Стига се до логично обосновано и оптимално решение, като се избягват субективни влияния.

На първо място, трябва да се дефинират ясно целта или проблемът, за да може да се поставят рамки на процеса на вземане на решение. Така се осигурява целенасочено подбиране на релевантни данни, като също се структурира техния анализ спрямо нуждите на бизнеса.

На свой ред, данните могат да бъдат анализирани по много различни начини. В някои случаи се прилагат съществуващи аналитични модели като SWOT анализ, дърво на решенията, CPA и други. Използват се логически и последователни принципи за да се стигне до конкретни изводи и корелации

Крайната цел е вземането на решение, което е подкрепено от рационално мислене и данни. 

Въпреки това, трябва да се има предвид влиянието на външната среда и субективните предразсъдъци. Те могат да повлияят при подбирането на информация и нейната интерпретация. Не е рядко да се подходи към вземането на решения с желателен резултат, като в последствие данните се изкривяват.

Интуитивно вземане на решения

Този метод за вземане на решения е силно повлиян от интуицията и чувствата на екипа, за сметка на логичния и аналитичен подход. 

Иначе казано – решения се взимат в зависимост от усещанията на отговорните и често същността на решенията не може да бъде описана вербално или с обективни и логически средства. Тези решения, обаче, се вземат с помощта на експерти, които имат достатъчно опит, който им позволява да направят оценка на обстоятелствата с помощта на своя силен инстинкт.

Едно предимство при вземане на интуитивни решения е, че процесът може да е много по-бърз и гъвкав. За изпълнение на цялостен обективен анализ се изисква време и ресурси, докато интуицията може да послужи за решаване на проблеми на момента. Това е особено важно в стартът средата или в високо динамичните бизнес среди, къде трябва да се вземат бързи решения.

Разбира се, съществуват недостатъци в процеса на интуитивното вземане на решения. Най-вече, това е, че решенията не се вземат на базата на проследими логически връзки и емпирични заключения. Интуицията греши по-често, но също така, може да доведе до иновации и прогрес.

Интуитивните умения могат да се развиват, особено когато индивидът е отговорен за постоянното решаване на проблеми. С опознаването на продукта, индустрията, целевата аудитория и структурата на организацията, ефективността на интуитивното вземане на решения е по-голяма.

Колективно вземане на решения

В този случай, вземането на управленски решения е процес, подлежащ на колаборативна работа и активното участие на различни членове на бизнеса или екипа. Има се предвид специфичната компетенция на всички индивиди и се разработва план базиран на сътрудничество и съвместно разсъждение – така се намират решения на проблема, които са по-креативни и пълни с нюанс.

Колективното вземане на решение е наистина надежден подход, поради факта, че се зачита мнението на различни експерти с уникални компетенции. Така се създава възможност за дискусия, в която различни компетентни гледни точки си взаимодействат. Понякога това води до конфликт, чието разрешение може да доведе до ценни заключения и иновативен подход за вземане на решение.

При вземането на колективни решения е възможен и страничен ефект. Активните дискусии могат да бъдат почва за други идеи, които могат да не са приложими за вземане на решението, свързано със специфичния проблем, но да са полезни в дългосрочен план.

Съвместната работа е отличен начин за обединяването на различните екипи и създаването на отборен дух. Впоследствие, културата на организацията се утвърждава и комуникацията става по-лесна.

Методът на шестте мислещи шапки е = примерен модел за колективно вземане на решения.

Стратегическо вземане на решения

Препоръчително за всеки бизнес е да се подготвят дългосрочни планове. Въпреки че подлежат на динамична промяна, те служат за определяне на приоритетите на една организация, което подпомага разпределянето на ресурсите и процеса на управление.

Стратегическото вземане на решения набляга върху тази дългосрочна перспектива и цели на организацията, фокусирайки се върху съставянето на стратегии при вземането на решения. В голям мащаб, това може да представлява бизнес план, а на по-малък се съставят кампании, специфични за конкретен отдел или бизнес цел.

Дългосрочните методи на управление ти позволяват да създадеш ред правила, които да определят твоите потенциални решения. Чрез провеждане на анализ на външната среда и способностите на организацията, можеш да си изградиш рамка, според която да взимаш решения. Така се улеснява този процес, тъй като голяма част от евентуалните проблеми могат да бъдат предвидени.

Приоритет се поставя върху дългосрочното състояние на бизнеса – решенията се оценяват не само според тяхната моментна полза, но и според това как ще повлияят на организацията в бъдеще. Затова най-устойчивите бизнеси инвестират време и ресурси в стратегическото вземане на решения.

Емоционално вземане на решения

Често чуваме, че емоцията няма място в бизнеса. В това твърдение има известна истина, но подобно на интуитивното вземане на решения, емоционалният подход също има своите предимства, стига да бъде регулиран.

Всеки успешен бизнес предлага нещо уникално. Ако всеки предприемач анализираше конкуренцията си и създаваше тяхно копие, никога нямаше да виждаме иновация, която води до безпрецедентен успех и развитие. Тези идеи и желанието за промяна често са базирани на емоция и лични предпочитания. Дълбоката нужда да въведем нещо ново и полезно на пазара и в животите на другите.

В управлението на един бизнес, емоционалният избор на правилният подход за действие се влияе от емоционалните нагласи на човека. Субективното чувство за правилно и грешно, ефективно и деструктивно, иновативно и регресивно може да доведе до своеобразни проблеми, но и до прогрес.

За целта, индивидът трябва да може да проявява емпатия и емоционална интелигентност. Дори емоционалните методи на управление и вземане на решения подлежат на регулация, тъй като те могат да наранят бизнеса и служителите в него. Емоционалните решение създават риск от латентни щети, тъй като липсата на разум не зачита последиците от взетото решение.

Емоцията, също така, често е неосезаема концепция. Емоционалната интелигентност изисква от индивидът да може да артикулира своите усещания за да бъдат те реално полезни и продуктивни.

Използване на матрици и модели при вземане на решения

Съществуват вече изградени методи за вземане на решения – някои под формата на модели, а други на матрици. Това са систематични подходи, които в повечето случаи използват аналитични данни. С други думи, това са рамки за анализ, които водят до обективни и информирани решения.

Този структуриран формат спестява на бизнесите време и усилия, като им представя подготвен процес за вземане на решение. Един модел като PESTLE ти позволява да систематизираш всичката информация за външните условия на бизнеса. 

Крайният резултат е създаването на ясна представа за възможностите на организацията и съответните решения, които трябва да се вземат. Подобно на рационалния подход, този метод избягва субективната оценка и разчита изцяло на реално данни.

Примери за модели и матрици са:

• PESTLE
• SWOT;
• Матрицата на Айзенхауер;
• Дървото на решенията;
• Анализ на разходите и ползите;
• MoSCoW приоритети;
• Матрица RACI;
• Матрицата на Ансоф
• Методът на Кепнер-Трего и др.

Матриците ти дават точна количествена оценка и способност за прецизно измерване на тенденции и стойности, водейки до вземането на обективни решения.

Прогнозиране и сценарии при вземане на решения

Прогнозите и сценариите са хипотетични концепции, но помагат за създаването на практически решения за потенциални проблеми и евентуални тенденции.

Прогнозирането обикновено се провежда въз основа на данни и тенденции за да се предвидят бъдещи събития. Полезни са статистическите формули, математическите модели и анализът на изминали тенденции или исторически данни. 

Например, жизненият цикъл на продукт представя сравнително надеждна прогноза за възхода и спада на един продукт след неговото въвеждане. 

Спрямо различните етапи в цикъла, бизнесът може да взима решения относно разпределението на ресурси, производството, маркетинговите стратегии, складовите наличности и дори ценовата си политика. 

Сценарият е хипотетична ситуация, която би могла да се случи предвид вътрешните и външните условия. Дори и вероятността един сценарий да е малко вероятен, предвиждането може да подготви организацията за вземането на решение. Ресурсите и процесите могат да бъдат подготвени предварително.