Как се прави изчисляване на мито и ДДС при внос

Изникват много въпроси, когато се говори за внос на стоки в рамките на Европейския съюз или от страни извън него. Както обикновените хора, които правят поръчки от онлайн сайтове, така и търговците търсят отговори относно митата и ДДС.

Процесът по изчисляване на мито и ДДС при внос може да се окаже доста сложен, защото променливите, които се вземат предвид са не само обявена стойност на стоката, но и съдържание, състояние и т.н.

Освен всичко са и фактори общата политика за мита на ЕС, както и различните ставки, които могат да бъдат приложени в зависимост от стоките и тяхната страна на произход. Комбинираната номенклатура на ЕС в този контекст е особено важна, тъй като тя класифицира стоките и определя тарифите за мита, които се прилагат при внос.

В тази статия ще научиш отговорите на въпроси, свързани с мито и ДДС, както и ще се сдобиеш със знанията, нужни за изчисляване на митническата стойност на стоките си. Да започваме!

Кога се дължат мито и ДДС при внос

ДДС и мито в България се дължат, когато внасяш стока от страни извън ЕС с определена стойност. С данък върху добавената стойност – ДДС – се облагат продажбите, като е общоприето той да се плаща от купувача.

Мито или митническа такса е данък от косвен характер, подобен на ДДС, но той се налага единствено при внос или износ на стоки. На английски се нарича customs tax или tariff (ит. tariffa; бълг. указана цена; опис на данъци и мита).

В България ставката от 20% за ДДС не се е променяла от 1999 г. Митото от друга държава зависи предимно от обявената собствена стойност на стоката.

Стандартната процедура е получателят да плати директно на властите по време на вноса. ДДС може да бъде отложено в зависимост от процедурата при внос на страната-получател. Митото обикновено се изплаща на властите при вноса, но има и специфични процедури, които позволяват то да бъде изплатено предварително.

Нововъведена процедура в последните години е куриерската фирма да представлява получателя и да освободи пратката от негово име. Ако тя няма клон в държавата, тогава се използват пощенските услуги или други куриерски фирми, партньори на първата, които също извършват тази услуга.

За внос като фирма се използва ДДС номер (англ. VAT number). Освобождаването от мито за юридически лица също става чрез ДДС номер. И физически, и юридически лица използват митническото деклариране посредством ЕОРИ номер (англ. EORI number; Economic Operators Registration and Identification number) – идентификационен номер за регистрация на икономически операции.

Митата и данъците обикновено се начисляват на получателя, но има случаи, в които отговорност за изплащането им носи изпращачът:

• Ако получателят откаже пратката;
• Ако получателят откаже да плати;
• Ако изпращачът е избрал опцията да бъде фактуриран вместо получателя.

Всички тези такси и данъци се начисляват поради т.нар. трансгранично данъчно облагане. То налага такса върху стоките, транспортирани между политическите граници на повечето държави, които следват принципите на протекционизма – ограничаване на търговията между нациите. Вносните стоки са основния обект на такива такси, но износните стоки също могат да бъдат.

Обща политика за мита на Европейския съюз

Европейският митнически съюз следва разпореждания, които се отнасят към пратки в рамките на Съюза и такива от трети страни. На територията на ЕС се дължи ДДС дори когато доставката се осъществява между страни-членки, но за сметка на това мито не се дължи.

Европейското митническо законодателство предвижда два прага за облагане на пратки, идващи от трети страни, обект на дистанционна продажба и с получател физическо лице.

Ставките са както следва:

• До 150 евро собствена стойност: Такива пратки са освободени от мито, но за тях се дължи ДДС (в България ставката е 20%).
  
• Над 150 евро собствена стойност: За такива пратки се дължат мито и ДДС спрямо ставките в съответната държава-членка на ЕС.

Собствена стойност или себестойност на един продукт е стойността на производството му. За яснота в контекста на митническата дейност се използва обявената собствена стойност, която е вписана в товарителницата на пратката – документът с данни относно стоката. Тя следва да е изписана отделно от другите разходи, защото те не се вземат предвид при изчисляване на данъците за пратката.

Ако имаш предприятие и внасяш продукти в ЕС, трябва да имаш предвид, че те се класират по тарифа. Тарифният (митнически) код, наричан също код на продукта, трябва да бъде посочен, за да стане ясна тарифната ставка.

Когато транспортираш продукт от трета страна в страна-членка на ЕС, плащаш еднократно мито върху пратката. Ако се наложи да прехвърляш пратката между няколко страни-членки на ЕС, не плащаш допълнително мито.

Комбинирана номенклатура на Европейския съюз

Комбинираната номенклатура (КН) или стоковата номенклатура на Европейския съюз е първото приложение към Регламент (ЕИО) № 2648/87 на Съвета на ЕС относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа. 

Тя помага за класиране на стоките, внасяни от трети страни, и служи за определяне на общата митническа тарифа. Тогава обаче се проследява и държавата на произход, за да бъдат изчислени съответните ставки.

КН представлява осемцифрена система за кодиране. Използват се кодовете по Хармонизираната система (ХС) с допълнителни подразделения и обяснителни бележки на ЕС. 

ХС, разработена от Световната митническа организация, е общоприетата система за кодиране. Тя притежава около 5 000 категории продукти, подредени в йерархичен ред. КН е вариантът на ХС, приспособен за нуждите на ЕС.

Всяко подразделение в номенклатурата се нарича “код по КН”, има 8-цифрен кодов номер, описание и митническа ставка. Подпозициите, които също са посочени в декларациите за внос и износ, спомагат да стане ясно коя точно е ставката, приложима за стоката. Комбинираната номенклатура се актуализира ежегодно и се публикува в Официалния вестник на ЕС.

Облагане и данъци за страни извън ЕС

Вносът от страни извън Европейския съюз на продукти налага мито и ДДС при определени условия. Когато получателят е физическо лице, а поръчката е направена онлайн, тя подлежи на облагане с ДДС, когато е под 150 евро, а когато е над тази стойност – подлежи и на мито.

Подаръците се третират по-различно, защото се изпращат от и до физическо лице, състоянието на стоката може да е нова или употребявано и няма посочена сума. Тогава се налагат данъци само ако стойността, обявена в товарителницата, е над 45 евро.

По същия начин се обработват и пратките, маркирани като лични вещи. За тези пратки също така се прилагат и разпоредбите за безмитен внос на лично имущество, които се използват при преместване на лице от друга държава в България.

Пратките от трети страни следват разпоредбите на Общата митническа тарифа на Съюза, които обхващат класификацията на стоките и определянето на тарифата. Някои стоки, освободени от мито, могат да са такива, когато са представени нужните документи като част от споразумението най-често между две юридически лица.

Изчисляване на митническа стойност

Процесът по изчисляване на митническата стойност, наричан също митническо остойностяване, взема предвид стойността, вида и държавата на произход на стоките.

Следват се 6 метода за оценка на митническата стойност, наложени от ЕС:

• Метод, отнасящ се към договорната стойност (крайната цена, която потребителят е платил);

• Договорна стойност на идентични стоки (притежават един и същи тарифен код);

• Договорна стойност на подобни стоки (принадлежат към еднакви категории, но са с различни кодове);

• Дедуктивен метод;

• Изчислителен метод;

• Алтернативен метод.

Основният метод е този на договорната стойност или стойността на транзакцията. Той включва общата изплатена сума или за изплащане за внесените стоки, като тя подлежи на някои допълнения и приспадания, упоменати в постановленията на Митническия кодекс на Съюза.

Всички мита и ДДС се изчисляват като процент от стойността на стоките. След като тя е определена, се вземат предвид държавата на произход и митническата тарифа, използвайки КН на ЕС. Така се прави изчисление на мито и по-точно на общото мито на продукта, защото то може да се промени, ако се използват преференциални тарифни квоти.

Определяне на ДДС при внос

В рамките на ЕС се начислява ДДС за повечето покупко-продажби на предприятия, като тогава данъкът се дължи в страната, където услугите или стоките се употребяват от крайния потребител.

Ако изнасяш стоки в страни извън ЕС, не декларираш ДДС, но трябва да представиш доказателство, че пратката е предвидена за страна извън Съюза. При внос в съответната страна извън ЕС дължиш ДДС, което се начислява според ставката на държавата, в която внасяш.

Предприятия, установени в ЕС, начисляват или дължат ДДС само при определени условия.

В рамките на Европейския съюз:

• Ако продаваш на предприятие стоки в страна от ЕС, не начисляваш ДДС, при условие че клиентът да има валиден ДДС номер (VAT number). Когато това условие не е изпълнено, ДДС се начислява според ставката, приложима в твоята страна.

• Ако продаваш дистанционно стоки на крайни потребители в ЕС, ДДС се прилага, стига да не надвишава 10 000 евро.

• Ако продаваш услуги на предприятия с ДДС номер в ЕС, ДДС се начислява по ставката в държавата на клиента.

• Ако продаваш услуги на крайни потребители, те се облагат с данък в страната, където лицето е данъчно установено.

• Ако купуваш стоки и услуги от страна в ЕС, плащаш ДДС по ставката в твоята страна.
  

Извън ЕС:

• Ако продаваш стоки или услуги на клиенти извън ЕС, не плащаш ДДС.
  
• Ако купуваш стоки или услуги от страни извън ЕС, плащаш ДДС по ставката, приложима в твоята страна (20% за България).

Можеш да приспаднеш ДДС, който си платил като разходи за стоките и услуги, които продаваш, ако тези разходи са специално за извършване на дадените продажби. Възможно е и да приспаднеш ДДС, след като си платил за услуги или стоки, когато подаваш декларацията си по ДДС.

Има изключения дори и в горепосочените условия, затова е важно да се запознаеш с подробностите около ДДС, ако искаш да знаеш кога дадено правило не е приложимо.

Изчисляване на мито и ДДС при внос

За изчисляване на мито и ДДС при внос можеш да следваш няколко стъпки, чрез които да определиш ставките и да разбереш стойностите, които трябва да платиш.

Нека видим кои са стъпките по-долу:

• Какво лице си: физическо или юридическо?
• Какво лице е изпращачът: физическо или юридическо лице?
• До коя страна поръчваш:  Членка ли е на ЕС?
• От коя страна поръчваш: Членка ли е на ЕС?
• Какъв вид е пратката: поръчка, подарък или лични вещи?
• Каква е стойността на пратката (обявена, собствена, договорна)?
• В случай че изчисляваш мито на поръчка с обявена стойност, какви са тарифните кодове на продуктите в пратката?

Чрез отговорите на тези въпроси ще можеш бързо и лесно да изчислиш дали дължиш мито и ДДС при внос и какви ще бъдат техните стойности.

Релевантни ресурси и регламенти

Въпросите относно мито и ДДС са много. По-долу можеш да откриеш списък с някои от по-важните ресурси, които са ти необходими.

Виж повече тук:

• Общ преглед на ДДС правилата и ставките с опции за избиране на държава и изчисляване на ставките
• Общ преглед с допълнителни препратки на вносни данъци като мито и ДДС в ЕС
• Страницата на Агенция “Митници” относно облагането на пратките от трети страни
• Обяснения относно условията и процедурата по спиране на пратка за митническа проверка 
• Таблица с подробности относно трансграничния ДДС и препратки

Чрез тези ресурси можеш да получиш много допълнителна информация относно видовете мито и кога се налага облагане на различни пратки при внос.