Активи и пасиви на фирмата: пълно ръководство

Счетоводството е езикът на бизнеса. То предоставя нужната информация за вземане на ефикасни финансови решения. Във финансовите отчети на предприятието се включват няколко вида отчети, между които е балансовият. Градивните му елементи са активи, пасиви и собствен капитал.

Определянето на активи и пасиви в счетоводството е определящо за управлението и регулирането на финансовите фирмени ресурси. В следващите редове ще разгледаме подробно ролята и употребата на активите и пасивите.

Определение и основни принципи на активите и пасивите на фирмата

За отчитане на баланс при характеризиране на имуществото на една фирма се използват термините актив и пасив. 

Активите са ресурсите, с които предприятието разполага. Те са неговата икономическа мощ – пари в банка, недвижими имоти, оборудване, запаси, вземания от клиенти и т.н. Те включват и продукти на интелектуалния труд на членове на фирмата, както и разходите на компанията, които ще допринесат за бъдещ резултат.

Пасивите са фирмените задължения към други лица или организации, като кредитори, служители или държавата. Това включва краткосрочни и дългосрочни заеми, задължения към доставчици, плащания от служители, неплатени осигуровки и данъци.

Понякога пасивите биват наричани привлечен капитал, защото не са собственост на фирмата, а са взети временно. Поради тази причина се класифицират като преминаващи ресурси, задължения за изплащане.

Съотношението между активи и пасиви и по-точно активи минус пасиви е това, което наричаме собствен капитал (англ. equity). Това са ресурсите, които собствениците на фирмата (акционерите) са вложили поначало, плюс резервите, натрупаните печалби и разходи от минали периоди.

Принципи на управление на активите и пасивите

По отношение на пасиви и активи, счетоводството използва няколко често срещани принципа: 

• Текущо начисляване: В момента, в който възникнат приходи и разходи, произтичащи от сделки и събития, те следва да бъдат начислени, като се включват във финансовите отчети за същия период. Приходите се отчитат, щом: се изготви документ за покупко-продажба; стоката е предадена на купувача; услугата е извършена.
  
• Действащо предприятие: Едно предприятие може да се сметне за действащо, когато има обосновка да се предположи, че то ще е такова и през следващия отчетен период (т.е. няма заплаха да е неплатежоспособно или несъстоятелно), но и когато няма намерение и необходимост да ликвидира или значително да намали обема на дейността си. Ако тези условия не са изпълнени, се прилага ликвидационна или друга подобна счетоводна база, когато се изготвят финансовите отчети
  
• Периодичност: Този принцип е свързан е с принципа на действащото предприятие. Отнася се към групирането и обобщаването на дружествената дейност за даден период, като в края на периода се посочва какво имущество и капитал има предприятието, какви промени са настъпили за периода и какви са приходите и разходите.
  
• Съпоставимост на приходите и разходите: Разходите при сделка или дейност се отразяват във финансовия резултат за периода, когато фирмата получава приходи от същите. Приходите на свой ред се отразяват за същия период, в който се отчитат разходите за получаването им. Така се избягват грешки и “изкривявания” на отчетните периоди.
  
• Предпазливост: Всички потенциални загуби се отчитат в момента, в който станат известни, а всички потенциални печалби трябва да се признаят едва след като се реализират. Например ако фирмата има заведено дело, което не е ясно дали ще доведе до глоба, това се отчита веднага като потенциална загуба и съответната сума пари се заделя.
  
• Предимство на съдържанието пред формата: Естеството на транзакциите е по-важно от правната им форма. Казано иначе финансовите отчети следва да отразяват реалните икономическо положение и дейност на компанията, а не просто юридическата форма на транзакциите. Например: фирма 1 продава актив на фирма 2, но продължава да го ползва чрез лизингово споразумение. Тогава транзакцията се отчита като че ли активът не е бил продаден – с други думи като финансов лизинг, а не като продажба, защото фирма 1 още го контролира. Така се избягват юридически трикове и скрити сделки.
  
• Вярно и честно представяне: Активите, пасивите и стопанските операции трябва да са представени по обективен начин в счетоводните отчети. Чрез събирането на доказателствата, доказващи същинското финансово състояние на фирмата, се избягват изкривявания в стойностите и показване на по-лоши или по-добри резултати от реалните.
  
• Документална обоснованост: Спазвайки изискванията за съставяне на счетоводната документация съгласно действащото законодателство, предприятията трябва да осъществяват своето счетоводство на стопански операции и факти: да се обезпечават документално всички стопански операции (включително и условията на извършване) и да не се разчита на устни доказателства.
  
• Същественост: Този принцип гласи, че трябва да се отчитат, обобщават и детайлизират по прагматичен начин всички стопански дейности, счетоводни обекти и финансови отчети.

Така виждаме как всички активи и пасиви на фирмата са тясно свързани градивни елементи на финансовата система на всеки бизнес. За още по-доброто им разбиране обаче е нужно да се приближим отделно до всеки компонент.

Класификация на активите

Активите на фирмата се разделят на няколко вида според естеството, функциите и времетраенето си. Един общ начин за класификация е въз основа на тяхната физическа форма, се на два вида: материални и нематериални.

Материални активи

Материалните активи имат физическа форма. Те могат да бъдат недвижими имоти, оборудване и пр. Често са свързани с основната дейност на фирмата, което ги прави жизненоважни за функционирането ѝ. 

Например машина в завод е материален актив, който е важен за производствената способност на компанията.

Допълнително можем да направим разделение на текущи и нетекущи материални активи:

• Текущи: Краткотрайни по същност, те включват запаси и други активи, които се очаква да бъдат превърнати в пари или използвани в рамките на една година.
  
• Нетекущи: Това са дълготрайни материални активи като сгради, машини, оборудване и пр.

Определението на тези групи може да бъде извършено от експерт, който да гарантира за регулаторните съответствия. 

Нематериални активи

Нематериалните активи нямат физическа форма, но имат стойност за фирмата. 

Такива са патенти, регистрирани търговски марки, авторски права, търговска репутация и пр. Например патент за иновативен механизъм може да даде на компанията ексклузивни права върху производството и продажбата на продукта.

Всички активи имат стойност и това каква е тя зависи от няколко фактора. Разказваме за тях в редовете по-долу.

Методи и процеси за оценка на активите

Способността на фирмата да взема решения според целите и възможностите ѝ, създава условия, чрез които да постигне по-голям успех.

При подбирането на активи, които да изпълняват роля за бизнеса, могат да се разгледат следните стойности:

• Историческа стойност: Оригиналната стойност на актива, която е била платена при неговото закупуване или създаване. Лесен за измерване и проверка, затова и често използван в счетоводството метод за оценка.
  
• Справедлива стойност: Текущата пазарна стойност на актива, определяща се в много случаи чрез търговия или сравнение с подобни активи. Пример: справедливата стойност на акциите на фирмата може да се сметне според цената на акциите на борсата.
  
• Нетна реализируема стойност” Стойността при продажбата на актива след изваждането на всички разходи като такси и данъци. За активи, очакващи продажба, или такива с ограничен срок на ползване. Пример: нетната реализуема стойност на запасите на фирмата се получава, като от очакваната продажна цена се извадят разходите за транспорт и продажба.
  
• Стойност за възстановяване: Стойността на замяна на актива с нов или равностоен. За активи с висока фирмена стойност без определена пазарна стойност. Пример: специализирана машина, чиято поправка може да струва колкото нова подобна машина.
  
• Стойност в употреба: Зависи от способността на актива да генерира пари във времето. Пример: патент, който с времето повишава стойността на крайните продукти, за които се ползва.
  
• Оценка въз основа на отдаване под наем: Стойността се определя според месечните плащания, които могат да се получат при отдаване под наем. Пример: стойността на офис пространство може да се се изчисли, като се вземе настоящата стойност на очакваните месечни плащания.
  

Толкова за видовете активи. Сега да видим как се управляват.

Стратегии за управление и оптимизиране на активите на фирмата

Правилното управление на активите не може да се случи без планиране, организиране, наблюдение и контрол – всичко това са стратегии за оптимизиране и рационализиране.

Оптимизацията се захваща с анализа на данните и изработването на план за подобряване на използването и ефективността на активите. Да речем, за намаляване на износването на машините може да се направи преустройство на производствения процес.

Рационализирането изисква оценка на активите и въвеждане на решения за бъдещото им използване. Ненужните имоти например се продават или се преустройват, за да се извлече максимална стойност от тях.

Нека разгледаме отделните стратегии, представляващи етапи в гореописаните процеси:

• Планиране: Разпознаване на нуждите на фирмата от определени активи и определяне на приоритетите. Изготвя се план за закупуване, ползване и поддържане на активите.
  
• Организиране: Определяне на отговорностите и ролята на различните отдели и служители в управлението на активите.
  
• Наблюдение: Систематично наблюдение на активите и събиране на данни за тяхното състояние и ползване.
  
• Контрол: Предприемане на необходимите мерки за ефективното ползване на активите.

Не всички активи са или биват обръщани в пари по този начин, защото целта тук е правилната им употреба.

Активи в оборот: запаси, дебитори и ликвидни средства

Онези активи, които се очаква да бъдат превърнати в пари или използвани в производствения процес в рамките на година, са активите в оборот.

Това могат да бъдат:

• Запаси: Складовите ресурси – суровини, материали, полуфабрикати, готови изделия и т.н. Недостигът на запаси може да доведе до спиране на производството, а излишъкът – до повишени разходи за складиране.
  
• Дебитори: Клиенти, дължащи пари на фирмата за стоки или услуги, които са получили, но не са закупили. Следенето на тези клиенти е задължително, за да можеш да събереш дължимото.
  
• Ликвидни средства: Парите в касата на фирмата и банковите ѝ депозити, обръщаеми в пари за кратко време. Това са фирмените ресурси, осигуряващи финансова стабилност.

По-рано споменатите стратегии за управление се ползват и тук, за да се оптимизира и рационализира употребата на активите в оборот. Крайната цел е работният капитал на фирмата да е в оптимално състояние, за да може тя да има растяща и твърда ликвидност.

Активи за инвестиране

Значителна част от общите активи на много фирми са активите за инвестиране – инвестиции в определени стойностни предмети като ценни книжа, недвижими имоти, произведения на изкуството, ценни метали и т.н.

Ценни книжа са акции, облигации и други финансови инструменти, служещи като форма на инвестиция за фирмата. За тяхното управление се следват индивидуални стратегии за оценка и управление на риска и възвръщаемостта.

Инвестициите в недвижими имоти като земя и сгради изисква поддържането им за максимална доходоносност. Тук става дума не само за купуване, а и за отдаване под наем с цел генериране на допълнителни приходи.

Други ценни предмети идват от различни сфери, каквито са произведенията на изкуството и ценните метали. За успешни инвестиция и управление в тях са нужни специализирани знания и умения, тъй като обикновено стойността им зависи от прогнозиране и промени в пазарните цени.

Толкова за активите. Да видим пасивите.

Пасиви на фирмата: дългове и задължения към кредитори и други обекти

Пасивите представляват всички задължения на фирмата към външни страни – дългове към банки и други финансови институции, доставчици, кредитори, неизплатени данъци, заплати и т.н.

Подобно на активите, има различни видове пасиви.

Финансови пасиви

Финансовите пасиви обхващат различни типове задължения:

• Текущи пасиви. Краткосрочни задължения за погасяване в рамките на една година – плащания на доставчици, краткосрочни заеми и пр. Също наричани краткотрайни или краткосрочни пасиви.
  
• Нетекущи пасиви. Дългосрочни задължения, които не се очаква да бъдат погасени по-рано от година – дългосрочни заеми, лизингови задължения и др. Също наричани дългосрочни или дълготрайни пасиви.
  
• Облигации. Дългови ценни книжа, носещи фиксиран или променлив лихвен процент. В много случаи – корпоративни, синдикални, местни или държавни данъци за някакъв срок и вид дейност (пр. търговия).

Условни пасиви

Условните пасиви са потенциални задължения, които зависят от настъпването на определени условия или събития в бъдеще. Пример: при подаване на патент може да има условно задължение за плащане на такси за одобрение.

Видимо има някакви прилики и разлики при общата класификация на активи и пасиви. Това не е случайност, защото двете са силно обвързани, което си личи и по начина на управление.

Стратегии за управление на пасивите

За управлението на пасивите стратегиите са същите като при активите: планиране, организиране, наблюдение и контрол. Обаче има някои разлики.

В етапа на планирането се разглеждат бъдещите плащания, наличността на ликвидните средства и опциите за преговаряне на оптимални условия с кредиторите. Това е частта, където преценяваш дали можеш да се справиш с дълговете си преди изтичане на срока за плащането им.

Организирането е свързано с балансирането между краткосрочните и дългосрочните задължения. Едните често идват с по-висока лихва и не предлагат гъвкавост, което повишава приоритета им. Другите имат по-ниска лихва, но са по-ограничаващи във времето и трябва да се подбират внимателно.

Наблюдението на пасивите засяга следенето на кредитния рейтинг на фирмата – оценката на кредиторите за определяне на риска за отдаване на заем на дадена фирма. Колкото по-висок рейтинг има твоята фирма, толкова по-лесно е да вземеш заем с нисък лихвен процент.

Контролът на пасивите се отразява в това колко умело се избягва необходимостта от допълнително финансиране и как се борави с полученото такова. Ако инвестицията и бизнес решенията ти вземат нужните фактори предвид, ще имаш и здрава финансова структура независимо от належащите задължения.

Капитал и собственост: различни видове капитал и начини за повишаване на капитала на фирмата

В резултат на изваждане на пасивите от активите виждаме чистия капитал на фирмата. 

Различните видове капитал са собствен, задължителен и заемен.

Собствен капитал са парите на собствениците и акционерите, инвестирали във фирмата, както и спечелените, но неразпределени като дивиденти суми, плюс резервите.

Заемен капитал са парите на фирмата, взети назаем от други хора, фирми или институции.

Увеличаването на фирмения капитал става чрез повишаване на собствения (привличане на инвеститори или заделяне на повече пари от печалбата) и заемния или задължителния (заемане от външни източници). 

Финансови отчети за активите и пасивите на фирмата

Документите, описващи финансовото състояние и резултатите от операциите на фирмата за определен период на време, се наричат финансови отчети. Те се отнасят към баланса, приходите и разходите, паричните потоци и промените в капитала.

Отчетите се изготвят от счетоводителите на фирмата, юридическо лице или счетоводна къща. Освен за документиране те служат и за информиране при вземане на финансови решения.

Нека видим как всеки вид отчет действа:

• Отчет за фирмения баланс: Опис на активи и пасиви, както и собствен капитал към определена дата. Той показва дали активите на фирмата са финансирани чрез заеми или собствен капитал.
  
• Отчет за приходите и разходите: Показва печалбата или загубата на фирмата за определен период (обикновено една година). Приходите са парите, получени от продажби на стоки и услуги. Разходите са парите, използвани за производство на стоки, изпълнение на услуги и като цяло поддържане на оперативната дейност.
  
• Отчет за промените в собствения капитал: Разглежда няколко неща: колко акции са продадени и купени обратно (ако има такива), разпределението на дивиденти и промените в резервите.
  
• Отчет за паричните потоци: Показва как са генерирани и ползвани паричните средства на фирмата. Включва паричните потоци от оперативната, инвестиционната и финансовата дейност.

Анализът на финансовите отчети се определя от това, което търси да разбере компанията. Например той може да е сравнителен, като прави съпоставка с други фирми или със съответната индустрия. 

Финансовите показатели са стойностите, които се изчисляват на базата на данните от финансовите отчети. Те показват каква е ликвидността, рентабилността, ефективността, стабилността и структурата на капитала. Служат за разбиране на способността на фирмата да генерира печалба.

Изготвянето на финансови отчети следва да е в съответствие с приложимите от дружеството счетоводни стандарти, които могат да бъдат национални и международни. 

В много страни се следват както местните закони, така и МСФО – Международните стандарти за финансово отчитане (англ. IFRS; International Financial Reporting Standards). Те определят как е редно да са представени и измерени отделните елементи на различните финансови отчети и каква оценка трябва да бъде разкрита в съпроводителните бележки.

Идентифициране, оценка и управление на рискове, свързани с активите и пасивите 

Рискът е неизбежен в бизнеса, но има начини за регулирането му. Правилната оценка на активи и пасиви позволява да има и по-реална оценка на асоциирания риск.

Активите на фирмата създават рискове откъм стойност. Например промяната в пазарните цени може да намали стойността на инвестициите на фирмата. А ако не можеш да управляваш своите запаси или да събираш дължимото от дебиторите, намаляваш и печалбата си от паричните потоци.

Пасивите създават други рискове. При тях са важни лихвеният процент и невъзможността за изпълнение на задълженията към кредиторите. Пример: ако лихвата се вдигне, тогава и разходите скачат, потенциално намалявайки рентабилността на компанията. 

Краен пример за ликвиден риск би бил да не можеш да покриеш задълженията си до изтичане на периода и да ти бъдат отнети определени активи или дори да фалираш. Съществува и валутен риск, който засяга и активи, и пасиви.

Въпреки всичко рискът невинаги има задължително отрицателен ефект. За управлението му обаче е препоръчително да имаш работеща система. Тя би следвало да се основава на набор от финансови инструменти и техники за идентифициране и оценка на рисковете.

Съществуват и специалисти-консултанти, правещи оценка на активи и пасиви, които може да са рискови и даващи съвети за справяне със ситуацията. Те помагат и за дефиниране на капиталовата структура на бизнеса – най-подходящото съотношение между собствен и чужд капитал, предвид възможностите на компанията.

Активи и пасиви – това са незаменими елементи за успешната бизнес дейност на едно предприятие. Ако искаш да научиш повече по различни теми, свързани с основаването и поддържането на собствен бизнес, каним те да се гмурнеш с нас в другите ни блог публикации.